Мистерията на бебешкия сън

Photo credit: texasgurl via Foter.com / CC BY-NC

Темата сън при бебета е една от първите, с които се сблъскват младите родители. Тук, както при всички останали важни теми по които всяка баба, съседка или продавачка от магазина на ъгъла има мнение, което вие щете или не щете ще чуете, има поне 101 неистини, които се препредават от поколение на поколение и не само, че не се подлагат под въпрос, но и всеки опит за нова аргументация автоматично се заклеймява като идваща едва ли не директно от Сатаната независимо колко много съвременни изследвания доказват истинността им.

Всъщност в бебешкия сън няма нищо мистериозно. Той се изследва от години. Независимо от това дали ни харесва или не и колко това ни изтощава и тук бебето ни се държи по същия начин, по който са се държали праисторическите му предшественици от времето на ловците и събирачите.

Честите нощни събуждания са неговият инстинкт за самосъхранение. Те са неговата стратегия, да не умре от студ, топлина, от глад или в случай на опасност да бъде забравено от племето. И въпреки че в нашите модерни условия в климатизирани жилища и закриляни от майки и татковци, които не са заети с това да се отбраняват от съблезъби тигри такива опасности няма, нашите деца биологично все още са устроени по този начин.

И ние отдавна пораснали също се будим нощем. Разликата се състой в това, че ние успяваме без чужда помощ да преминем от една фаза на сън в следващата и това не се случва съзнателно, така че на другата сутрин дори не си спомняме. Докато бебета придобият тази способност изминава време. Колко време е индивидуално за всяко дете и представите за това по света са изключително различни.

И не само това. Фазите на сън на бебетата и децата докъм 3 годишна възраст са по-кратки от тези на възрастните – около 50 до 70 минути и започват с фаза на лек и активен сън, в който преработват преживяното от деня докато след около 20 минути изпадат в дълбок сън. Възрастните обикновено изпадат в дълбок сън веднага.

Искам да се спра основно на три популярни твърдения свързани със съня на детето.

Бебето, което спи в леглото до майка си, никога няма да се научи да спи в собственото си легло.

Освен, че не отговаря на истината (анкети проведени с родители практикуващи така нареченото семейно легло, показват че децата между 2 и 3 години започват да изискват собствено легло) нека сменим перспективата и погледнем на нещата от страна на бебето.

Освен изброените по-горе основни нужди, за които то не е в състояние да се погрижи само – глад, телесна температура, тоалетна и т.н. нощта си е една доста неуютна част от денонощието, в която и ние възрастните се радваме да сме на сигурно място и в компанията на някой, който ни закриля. Спокоен сън е възможен само когато се чувстваме сигурни и обгрижени, за да можем да се отпуснем. Това чувство може да се създаде у бебето само чрез непосредствената близост на родителите му или други най-близки хора.

Бебетата и най-малките деца нямат познавателната способност, за да знаят или се научат, че мама и татко са в съседната стая и не разполагат с вътрешен часовник, който да им казва, че те ще влязат 2, 5 или 20 минути след като се е разплакало, както препоръчват много програми за приучаване към сън. Това означава, че когато се събудят и не са близо до родителите си или тези не реагират мигновено на плача им, те са подложени на страх и стрес.

Доверието и знанието за това, че мама ще се върне или няма да го забрави се гради с опит в рамките на години, когато детето отново и отново установява, че мама и татко (нека не ги освобождаваме от тази отговорност) откликват възможно най-бързо на неговите нужди. Това всъщност е и основата за изграждането на силни и самоуверени личности, за която ще говорим подробно друг път. Ето защо бебетата не са способни да манипулират, да се разглезят или развият лоши и необратими навици.

След 40-ия ден нощното хранене е строго забранено.

Нора Имлау и Др. Херберт Ренц-Полстер пишат в книгата си „Schlaf gut, Baby“, че през втората половина на първата си година бебетата удвояват теглото си, а през първите три години поради бързият растеж на мозъка децата се нуждаят от около четири пъти повече калории за своето тегло от възрастните. Особено нощем бебешкият мозък расте интензивно и се нуждае от калории. Не случайно майчиното мляко има сладък вкус. Това сa бързо разграждащите се калории, който подхранват този растеж. До 18 месечна възраст е напълно нормално децата да огладняват в интервали от четири часа.

Детето трябва да бъде приучено да спи и вълшебната дума за всичко е РЕЖИМ.

Сънят е едно от малкото неща в живота, които не се подчиняват на закони и принуди – или вие можете да решите в колко часа ще заспите? Както вече писах по-горе, сънят може да настъпи само когато бебето се чувства сигурно и спокойно. Ето защо трябва да се гледа на съня не като на някакво задължение, принуда или строго определена часова единица. То е преди всичко привилегия, приятна необходимост и възможност да се поглезим. И още повече е важно да предадем това чувство на децата си. Това разбира се няма да се получи, ако сме изнервени защото вече е 8.05 ч., а детето още не спи и „нашето време“ отлита или ако детето винаги има чувството да пропуска или да бъде лишавано от нещо.

Важно е внимателно да наблюдаваме детето си и да забележим кога е подходящия момент да го сложим да спи. Чела съм, че на всеки 50 минути се отваря нещо като врата към съня и ако не улучим момента трябва да изчакаме следващото отваряне. Има и редица други хитринки, които могат да благоприятстват бързия и спокоен сън, които ще тематизираме подробно друг път.

С това не искам да кажа, че е все тая кога слагаме детето да си ляга. Напротив хубаво е да се придържаме към някакво време и ритуали. Те дават допълнителна сигурност на детето. Искам само да изтъкна, че така нареченият режим не трябва да бъде насилствено налаган от нас, а да бъде продиктуван от детето и ние трябва да се въоръжим с търпение и повече гъвкавост в това отношение. Само така можем да предадем на детето положително чувство към съня, което ще го придружава през целия му живот.

Не очаквайте и не изисквайте от децата си неща, които сами не бихте изпълнили с лекота и радост. „Това което вие наричате ежедневие е тяхното детство“ е една от любимите ми сентенции.

It's only fair to share...Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.