За ежедневието с бебчо

Нека поговорим за онова време след раждането – не първото, когато се сменят сълзи, страх, радост и еуфория като времето в ранен априлски ден. За това следващото, когато многобройните посетители, помагащите баби, непрестанните честитки и съобщения намаляват, татковците се връщат на работа и настъпва това, което хората скучно наричат ежедневието с бебето.

Това ежедневие, е доста по-различно от това, което познават даже и нашите родители, въпреки че не е толкова далечно. Времето на големите патриархални семейства с по две-три поколения в къщата е на изчезване. Младите родители често живеят в големия град, където има работа и са устроили живота си. По-младите и жизнени баби и дядовци все още се трудят в страната или чужбина, по-старите не могат да с грижат вече и за себе си. Приятелите все по-често са в един много различен етап на живота си от нашия. Едни са все още необвързани освен с работата си, други в третата връзка за тази година, трети са обвързани, но имат проблеми със забременяването. Т.е. като цяло кръгът на възможни социални контакти и подкрепа е доста ограничен.

Това означава за майката, че остава сама с грижата за едно дете, което да бъдем честни, в първите месеци от живота си е малко интерактивно и доста обсебващо.  Много малко майки признават искрено, колко трудно е това време и то не защото е скучно, а защото е невероятно натоварено, да почти непосилно.

Детето почти ежесекундно се нуждае от нашето внимание. Нито едно действие не може да бъде започнато и довършено без прекъсване – помислете само за това колко от вас намират чашата си с неотпито кафе след часове, за пералнята, която е заредена, но не е пусната, за чантата за разходка, която редим с часове, за да установим на половината път, че сме забравили САМО пелените или списъкът за пазаруване,за който докато търсим химикалка, забравяме какво искаме да сготвим, пък и вече е почти време за сън на бебчо, така че за кога да излизаме.

Да това е времето когато стрелките на часовника натежават и сякаш не помръдват и на списъка ни с това, което искаме или трябва да свършим не се появява нито една отметка, а сме изтощени както никога през живота си.

Как да си помогнем сами?Да започнем с основните неща.

Яжте и пийте редовно.

Не, не искам да се майтапя с вас. Това, което често оставяме на заден план е едно от нещата с най-голям положителен ефект. Дехидратацията и глада усилват чувстото на преумора и податливостта ни на стрес. Че няма време и възможност за обилна закуска и обедно меню с три блюда е ясно, но се опитваите редовно да хапвате и пийвате по нещо. Кана с вода на масата и паничка с ядки,сушени или  плодове, които не изискват сложна обработка, докато са готояи за ядене, няколко варени яйца, които издържат доста време, винаги са добра идея.

Търсете нови познанства и приятели.

Истината е, че курсовете за бебета са по-скоро курсове за вас. Това са местата, на които ще намерите хора със същите или подобни проблеми – 90% от другите майки най-вероятно дори няма да са ви симпатични. Затова изпробвайте повече неща. По лесно е в групи със сходни разбирания – ако практикувате привързно родителство (за което силно се надявам) вероятността да срещнете симпатични хора в групи на Ла Лече Лига е доста голяма.

Търсете предложения за спорт с бебета. Възстановителна гимнастика след бременността и раждането, йога за майки с бебета или други спортни предложения за вас и вашето бебе ще подобрят здравето, тонуса и настроението ви.

Когато сте намерили една или няколко симпатични мами – планувайте редовни срещи в къщи или в парка в зависимост от времето и възрастта на децата.

Когато дъщеря ми беше на около 7-8 месеца намерих  в група за родителски кооперативи две майки, които бързо се превърнаха в близки приятелки.

Намирахме по един-два дни в седмицата, на който се срещахме в дома на една от нас. Всяка донасяше след ревизия на хладилника в къщи каквото има и готвехме заедно за обяд. Ще останете изумени, колко по-лесно се приготвя нещо, когато има още хора в къщи. Бебетата по природа са много социални и обичат компанията на други хора и деца. Когато сте сами в къщи те са фиксирани само върху вас. И така в тези дни просто си поделяхме задачите – едната наглеждаше малчуганите на земята, докато другите две белеха картофи или „домакинята“ пускаше на бързо една прахосмукачка в спалнята. Поделена мъка е половин мъка, както казва една немска поговорка.

Важна предпоставка за успеха на това начинание е разбира се е, да не се притеснявате една от друга как изглежда жилището ви или, че няма с какво да се почерпите като дойдат. Ако се втурнете да чистите само защото ще дойде някой от улеснението, което искате да постигнете се получава обратния ефект – още повече стрес.

Така ценения идеал на добрата и подредена домакиня според мен е грешния приоритет в тази фаза от живота. Много по-важно ми се струва детето да получава така необходимото му внимание и майката да е възможно най-улеснена и спокойна. Поварвайте ми, времето в което децата стават самостоятелни и нямат толкова голяма нужда от вас ще дойде много по-бързо от колкото си представяте. Тогава спокойно може отново да се отдадете на лъскането на пода и миенето на прозорци. До тогава си „гледайте къщната работа“ когато, както и колкото е възможно без това да се случва за сметка на детето и здравето ви.

 

It's only fair to share...Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.