Защо, как и какво ям в ранните си години

Photo credit: Tribble_Fun via Foter.com / CC BY-NC-SA

Преди два дни имах удоволствието да посетя лекция на реномирания педиатър Др. Херберт Ренц-Полстер и нямам търпение да споделя на кратко какво чух. Др. Ренц-Полстер e завършил медицина в Германия, докторантурата си прави в Индия и Пакистан и е специализирал педиатрия в САЩ, като е носител на награди в областта на алергичните заболявания. Баща е на 4 деца и автор на невероятни книги по различни теми за живота и развитието на децата. Книгите за в оригинал на немски език, но на уеб-страницата му има публикувани въведения и обобщения на тезите на англииски и френски език.

Именно за същността на бебетата и децата от еволюционна гледна точка ставаше въпрос в лекцията му „Born to be wild“. Той започна с тезата, че споровете и дискусиите, които постоянно водим за това, как най-добре да подготвим децата си за бъдещето, което ги очаква, всъщност са съвсем безпочвени, тъй като ние не знаем как ще изглежда живота на децата ни след 20 години и това винаги е пътуване в една непозната страна, за която няма карта. Отговор на този въпрос нямаме нито ние родителите, нито педагозите, нито който и да било.

Достатъчно е само да погледнем колко много нашият живот се отличава от този на родителите ни, за да разберем че днес са нужни качества и способности, от които предците ни не са имали нужда или дори не са познавали. Помислете примерно за работата с компютър или изобщо за значението на медиите в днешния личен и професионален живот.

Това обаче, което познаваме добре и е много добре изследвано е знанието за това от къде произлизаме и какво е генетично заложено и присъщо на човешката раса. Иначе казано, програмата, с която бебетата се раждат, и която е колкото праисторическа и без актуални ъпдейти, толкова логична и съвършена по същността си.

От това се разви една интересна лекция, която засегна темата за това как и защо не спят добре бебетата, за което вече съм писала тук, но основно се засягаше  темата хранене.

Започвайки с това, че всяка страна има различна представа за това кой е най-добрия продукт за започване на захранването – дали това са моркови, картофи, кайсии или оризова каша, което ние също фактически не знаем, той зададе риторичния въпрос да помислим, кога изобщо е измислен пасатора.

С това той, без конкретно да я назовава, засегна темата за Захранването водено от бебето (Baby led weaning), което все повече се разпространява и в България и за което има една прекрасна книга на български език „Захранване водено от бебето – лесно, съвременно, здравословно“ и множество на английски и други езици.

Др. Ренц-Полстер още веднъж поясни, колко благоприятно се отразява на бебето възможността само да определя колко и какво да яде. Че това е един от най-добрите методи за превенция срещу хранителни разстройства.

Сама имах удоволствието да наблюдавам при моята дъщеря каква радост и носи да усети с всички сетива как яденето мирише, какъв вкус и форма има и да гледа на храненето като на една приятна възможност за игра и за активано присъствие в нашия социален живот на масата. И също си спомням колко пъти е трябвало да се противопоставя на импулса си да и забранявам да хвърля неща и да изхвърля от речника си С яденето не се играе. Гордея се със себе си, че почти винаги съм успявала. И до ден днешен ми трябват усилия, когато отказва да яде, да не се опитвам да я убеждавам в обратното, но такива лекции отново и отново ми няпомнят колко е важно да подсигуря на 100%, че масата не е място за принуди, стрес, изисквания и разочарования. Не, че по принцип такива места трябва да съществуват, но не винаги са избежни в други ситуации.

Тук искам да препредам още два аспекта от лекцията, които надявам се добре поясняват, защо децата са скептични към нови неща, предпочитат сладко и отказват зеленчуци.

Докато през първата година от живота, бебетата без много протести опитват повечето от нещата, които им предлагаме, те са особено внимателни какво ядат през втората и третата година. И тук ни помага поглед към историята и това как са се хранили нашите предци през по-голямата част от последните 200 000 години.

Много видове зеленчуци и салати (така здравословните от наша гледна точка) са сравнително ново явление на около 200-300 години. В менюто на предците ни са преобладавали корени, грудки, плодове и ядки. Рядко месо. Освен плодовете, медът е единственото сладко нещо което се е намирало и то доста трудно в естествената природа.

Фактът, че децата отказват непознати неща е техният програмиран инстинкт за самосъхранение. Изяждането на непознати растения за тах често е означавало смърт. Ето защо нашите деца до днес са скептични към новости на масата.

Другото съществено нещо е, че през първите 3 години мозъкът на децата расте неимуверно бързо и интензивно. За това развитие той се нуждае от захар (не индустриална) – ето защо майчиното мляко е толкова по-сладко и хранително от кравето мляко например. Това обяснява и слабостта на децата към него и сладките неща изобщо, които подхранват този растеж и активират всички позитивни центрове. Ето защо дългото кърмене (и нощем) е съвсем препоръчително и не трябва да изпадаме в паника, когато детето предопчита банани пред броколи и се гневи, когато на макароните попадне малко доматен сос. Обикновено след третата година след много наблюдения, с какво се храним ние възрастните, децата са готови да експериментират с нови неща.

Толкова от лекцията на кратко. Горещо ви препоръчвам и блога на Мария Нориега За близнаците където ще намерите подробна информация по темата Захранване водено от бебето и много други интересни неща.

Photo credit: Tribble_Fun via Foter.com / CC BY-NC-SA

It's only fair to share...Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.