Привързаността е скъпоценен дар

Ами да, тя много е привързана към теб. – Това изречение на майка ми, което съм чувала вече доста пъти винаги ме е ядосвало. Трябваше ми доста време, за да разбера откъде идва и защо толкова ми лази по нервите.

Какво значи Много е привързана към теб.“ и защо винаги звучи като някаква диагноза с примеси на упрек и страх. Защото е равноделен микс от точно тези съставки – страх, упрек и диагноза за това, защо детето ми не може да понася добре моето отсъствие. Разликата се състои в това, че фактът, че дъщеря ми не обича да се отделя от мен за мен е повод за радост – тя явно ме харесва, чувства се сигурна при мен, има нужда от моето присъствие, за да е спокойна и това е знак, че ние имаме една здрава връзка, така наречената сигурна привързаност. За всички, които искат да научат повече за нея нека се поинтересуват за теорията за привързаността на Джон Боулби. За мен това е висша цел и повод за радост, че явно съм я постигнала сигурната привързаност между нас. За майка ми е повод за притеснение – че дъщеря ми не е самостоятелна и че ще има проблеми да стане такава. Това тя е чувала.

За повечето хора няма по-плашеща представа от едно дете което виси до полата на майка си. Още по плашещи намирам аз представите на хората за това от кой момент децата трябва да се учат да бъдат самостоятелни. За много хора този момент започва осъзнато или не веднага след раждането. Баби, лели и сестри се втурват да помагат на младите майки – да вземат бебето от ръцете на майката, за да може тя да си почине, да го къпят, преобуват или просто да казват как се правят нещата, много от които те дори не са правили – кърмене на поискване, например.  

Спане до мама и татко? Реагиране на всеки дори най-малък сигнал на бебето? Носене на воля и винаги в непосредствена близост? Абсолютно неразбираемо и недопустимо. Започват едни тиради: Ами то като се научи, ами после, ами ти няма да можеш да мръднеш на никъде…“  та се стига чак до прогнози за дълбоки социални и психически проблеми. Да се създава страх у хората, винаги е по-лесно отколкото да ги научиш на позитивизъм и доверие в успеха – това е научно доказан факт.

Едно бебе на дни или седмици изобщо не знае, че мама и то не са едно цяло. Да, то за разлика от всички други бозайници е сравнително недоносено – иначе би могло с раждането веднага да лази, да вижда добре или да регулира самостоятелно температурата си, както е при маймуните например. То се нуждае от помощ, от неимуверно много помощ, за да преживее. То не манипулира, използва или запаметява хитрини, а просто преследва вродения си инстинкт за самосъхранение. То поставя живота си в нашите ръце. И ние сме тук – да го храним, топлим, успокояваме, милваме. Във всеки един момент да му показваме, че ще се грижим за него и няма да позволим да му се случи нищо лошо. Докато един ден то го знае, само притежава тази вътрешна сигурност и доверие, без да ни се налага да му го показваме или да го казваме изрично.

Едно бебе няма въртешен часовник и не знае, че мама и татко ще се върнат след един час или са само до магазина. И не e в състояние за кратко време да изгради връзка и доверие към някой, когото вижда на всеки няколко дни, седмици или месеци дори това да е собствената му баба или най-добрата ви приятелка. Ужасявам се, когато хората дори са обидени, когато детето е резервирано. Помислете на вас колко време ви трябва, за да свикнете с нови хора – за бебето всички около нас са нови хора.

И ако бъдем честни повечето млади майки, изобщо не обичат да дават новороденото от ръцете си. Това не само е нормално, но е добре както за бебето, така и за майката. Имайте го предвид, когато посещавате млади майки и го уважавайте.

Ако имате проблем да си представите какво означава момента на раздялата, може би си спомняте деня, в който сте тръгнали на училище или дори в детската градина? В моя случай, (беше по-социалистическо време и тогавашните другарки, бяха важни личности, към които трябваше да се отнасяме с голям респект и уважение) тръгването на детска градина си беше травма. От днес за утре без мама, обляна в сълзи с непознати хора и непознати деца! Незнам днес как е, но силно се надявам нещата да са се изменили.

Дори ваканциите на село при баба и дядо, които днес са едни от най-хубавите ми детски спомени неминуемо започваха с няколко проляти сълзи, когато колата с мама и татко се оттегляше.

Нови хора и ситуации винаги са плашещи – не само за децата. Имайте търпение, проявете разбиране и взимайте тези страхове и изразените чувства сериозно. Недей да плачеш, да не си бебе!не само че не помага, но и оставя у детето чувството на незабелязаност и дори на срам, че не се справя с нещо, което всички други очевидно без проблеми могат. Това за разлика от голямата привързаност наистина води до социални и психологически проблеми! Самостоятелността и увереността са дългогодишен процес на узряване. Бебетата и малките деца не ги притежават и не трябва да ги притежават! Те се постигат само с нашата подкрепа и са успешни когато оставяме на детето необходимото му време, придружаваме го и му помагаме да се научи да разпознава чувстата си и да намери начин да ги регулира. Дали това ще е като плануваме достатъчно време, за да се връщаме и да го прегърнем отново и отново или просто отложим ангажимента ако е възможно. Дали ще го оставим под закрилата на любимото плюшено мече, ще му оставим шала си, които може да гушне или просто ще се обадим след 5 минути, за да чуе гласът ни – тук има толкова много идеи, за които можем да пишем подробно друг път.

Отворете и обострете сетивата си за ситуациите на раздяла, не ги изисквайте прекалено рано и бъдете креативни, що се отнася до това, ако не можете да ги избегнете поне да се опитате да ги улесните.

Някъде на третия път реших да не игнорирам изречението Ами да, много е привързана към теб.“ и отговорих с Да, не е ли чудесно?“. Мисля, че майка не разбра какво имах предвид.

 

 

 

It's only fair to share...Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

2 Replies to “Привързаността е скъпоценен дар”

  1. Много приятна статия! Аз самата се опитвам да практикувам привързано родителство с моето бебе. В началото ми се натякваше да го оставям да се нареве, за да му се развият дробчетата, да внимавам да не свикне на ръце, че ще ме манипулира. Но когато останах вече сама и се грижех само аз за него, а съвети получавах по телефона, установих, че имам желание да прилагам друг подход към детето си.

    1. Благодаря, Алекс! Да, за съжаление това и днес са доста често срещани стандартни препоръки. Те имат дълга история и са използвани дълго време като инструмент за визпитание на такова общество, каквото е било необходимо за даденото време. Изреченията, които цитираш и още по-страшни се намират в книги на немската лекарка Йохана Хаарер, която в продължение на десетилития е била стандартното четиво в немските семейства и е служила предимно макар и индиректно за подготовката на бъдещи кадри за СС. Как се е развила историята на възпитанието в източните, социалистически страни не знам, но предполагам, че безрезервно послушание ,добро (строго) възптание и изключителна самостоятелност и там са били важни за успеха на каузите. Това което е по-страшно, е че тези качества се ценят и преследват до днес от голяма част от родителите, въпреки че неимоверно много изследвания – предимно от психологията- доказват негативните последици на такова отношение към децата. Това до голяма степен ме мотивира да пиша за тези теми с надеждата, че поне мога да накарам малко хора да се замислят, ако не да го променят. Благодаря за четенето и се радвам за споделяне.

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.