За правото на личен избор, уважението към него и повече дискретност

Безкрайно много са решенията, които вземаме всеки ден – около 20.000 е числото което изплю Гугъл, когато го попитах. Човек може да си помисли, че не правим нищо друго освен да решаваме и няма да е в грешка.

Едва ли преди в историята е имало време, когато е можело да се избира между толкова много възможности и най-вече, никога преди не е било възможно така бързо да се снабдим с необходимата информация за вземането на конкретно решение. Интернет, книги, вестници, телевизия, приятели, любители, експерти и най-вече собствения ни опит ни засипват милисекундно с информация, която съзнателно или не влияе на нашите решения.

Модерните технологии и достъпната информация създават у нас чувстовто, че всичко може да се планува и контролира – ако за баба ви е било „Божа работа“ дали, кога и колко деца ще има, модерни тестове и дори смартфон-приложения ни подсказват, кога е най-подходящия ден да опитаме, а възможностите да предотвратим забременяване са кажи речи перфектни.

Случаи на безплодие, които само до преди няколко години са били безнадеждни, днес са почти рутинни интервенции. Генетични аномалии, други сериозни заболявания или „неподходящи моменти“ доста често днес са предотвратими. Да, възможностите на днешно време са почти неограничени, алтернативи много и информация без край. Дали това прави решенията по-лесни? За мен определено не. Даже напротив.

Нека останем на темата бременнсот и деца, защото едва ли има по-мащабни и важни решения в живота ни – поне на мен така ми се струва. От момента на забременяването, което при мен стана доста бързо (все пак знаех, кои са благоприятните дни)започна един безкраен низ от необходими решения, кое от кое по-важно – все едно цялата отговорност на света се стовари на плещите ми.

Кой лекар, какви прегледи, генетични тестове да или не, какви допълнителни медикаменти, как да се храня, раждане в болница или в къщи – в краен случай всичките все решения на живот и смърт. При първа бременност липсва един от най-важните източници, именно собствения опит. Единствения начин е да се отправим в търсене на информация и да се допитваме до околните, по-опитните или професионалистите – лекари, други медицински лица, акушерки, дули. Не би трябвало да се налага да напомняме на втората група – професионалистите – в какво се състои голямата им отговорност и неоходимостта от възможно най-обективна, точна и смислена информация и помощ. Все пак трябва да са чували за Хипократова клетва  – за съжаление много от тях или са я забравили или никога не са се замисляли върху значението и. Преди всичко искам да се обърна към първата група – по-опитните.

Прави ми впечатление, че винаги сме много бързи в даването на съвети, мнение и най-вече с осъждането на решения, които не кореспондират с нашето мнение или начин на действие. Не се замисляме много върху това което казваме и често говорим за себе си и за собствения ни опит дори когато ситуацийте не са сравними. Какво помага повече?

Опитайте се да задавате по-често въпроси, за да помогнете на търсещите съвет да се замислят върху това, което вече знаят и да разберат, кое е особено важно за тях. Приемайте информацията като нова за вас и не реагирайте прибързано. Опитайте се да се поставите на тяхното място и да вникните в мислите и чувствата им. Ако ви е трудно –попитайте ги – Страх ли те е от раждането? От какво точно се страхуваш? Какво ти помага в трудни ситуации? Така им помагате да подредят мислите и усещанията си. Решенията не можете и не бива да им отнемате.

Друго нещо което забелязвам е, че доста често задаваме недискретни въпроси. За повечето от нас подмятания и шеги от сорта на „Вие няма ли вече да си раждате едно детенце?“, “Не е ли време за братче или сестриче?“  се смятат за напълно нормални. Замисляли ли сте се, че в този момент може би едно женско сърце се къса и една двойка преглъща вътрешно сълзите си, защото има два или три спонтанни аборта зад себе си или защото се опитва от години и не се получава? Или са необходими болезнени, мъчителни и скъпи хормонни терапии и медицински интервенции, за които вие дори не сте сънували.

Такива въпроси могат да бъдат не само болезнени, но и създават натиск и разпространяват предствата, че да имаш семейство и деца е единствения начин да водиш нормален и пълноценен живот. Това може да съсипе хора психически и физически и да обезмисли цялото им съществуване.

Тези теми са съвсем лични и не би трябвало да се обсъждат на масата пред двайсет човека или на пейката пред блока. И най-вече не бива да бъдат подхващани от чисто любопитство. Ако някой има желание да сподели или говори за това, сам ще засегне темата в подходящ момент и бъдете сигурни, че той ще се радва ако изслушате думите и забележите чувствата му без да се опитвате да ги изкривявате, като твърдите, че не е кой знае какво или всичко си е ок. Да му напомните, че има много пътища в живота и всички имат предимства и недостатъци.

Спомням си как преди години, една колежка каза, че тя и съпругът и не желаят деца, защото отговорността за едно дете им се струва прекалено голяма и не могат да я носят. Тогава ми се стори егоистично и странно. Днес познавам тази отговорност и не искам да крия, че има моменти, когато завиждам на хора, които не я носят. И тогава ги има и онези моменти, когато дъщеря ми помага в кухнята при ваденето на съдовете от миялната машина и облизва всеки един прибор преди да ми го подаде. Тогава ми става ясно, че никога не съм се смяла по-искрено.

Светът не е черно бял и всеки медал има две страни. Прибързано делим и оценяваме хора, методи и начини на действие на добри и лоши, правилни и грешни. Това опростява нещата. Много по-трудно е да се противопоставиш на първоначалния инстинкт да отсъдиш бързо и да се опиташ да погледнеш под повърхността или да се поставиш на чуждото място. Да приемеш, че другите хора може би живеят и мислят по различен начин или избират друг път за себе си и децата си и, че това е тяхно право, което ние трябва да се опитваме да толерираме дори, когато не го разбираме. Ако го разбирахме вероятно щяхме да постъпваме по същия начин.

Особено важно е това в отношенията между различните генерации, а и между нас, които сме на една възраст. Културни, социални или различия във възпитанието и опита ни има навсякъде. Определено за една майка е по-лесно да следва инстинкта си ако не се притеснява, че ще бъде осъдена или критизирана от околните, заради начина по който храни, приспива, къпе, облича или възпитава детето си. Бъдете сигурни, че тя и без това се съмнява във всичко, което прави и иска да направи възможно най-доброто. Какво е най-доброто е въпрос на лична интерпретация.

Изказвайте мнение само когато ви попитат и се опитвайте да бъдете неутрални и обективни. Подчертайте, че това е вашия път, но има и много други. Разкажете какво сте чели и знаете по темата, но не го налагайте. Сещайте се по-често, че думите ви могат да имат невероятна сила – те могат много лесно да наранят, обидят, разплачат или да посеят съмнения, но те могат и да мотивират, да дадат надежда и сигурност или да насочат в така объркания и сложен свят на младите семейства.

Една майка, която чувства признание, подкрепа и разбиране може да освободи съзнанието си от околните и да се концентрира върху нуждите на тези хора, които имат най-голяма нужда от нея и нейното внимание – децата.

It's only fair to share...Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.