Защо децата трябва да могат да казват „НЕ“ и възрастните да го приемат

Който е чел тук, вече със сигурност е забелязал, че меко казано не съм фен на мнението, че децата трябва да бъдат, в избран от нас момент, изкуствено приучавани към нещо – каквото и да било то. В основата на разбирането ми – децата са интелигентни, социални същества, които носят в себе си желанието да се научат на всичко, когато за тях е дошъл правилния момент и в собствено темпо – незвисимо дали става дума за ходенето на гърне, яденето с вилица или буквите и таблицата за умножение. Природата ги е оборудвала с дарбата да гледат и да копират, най-вече от родителите . За това им помагат огледални неврони или така нареченото огледално поведение.  Днес искам да отворя една скоба – има нещо, което трябва не да се приучва, защото и него го има заложено съвсем естествено у децата, но непременно да се взима под внимание и да се поощрява – отстояването на неприкосновеността на детското тяло.

Колко често детето ви бива ей така грабвано,галено, гъделичкано, целувано от роднини и приятели, но и често от съвсем непознати на улицата? В 99,9 процента от случаите това е със съвсем добро и мило намерение, което можем да разберем – мъниците са наистина сладки и ти идва да ги изядеш. Но обръщали ли сте внимание, в колко от тези случаи на децата наистина им е приятно? А колко често сте молели хората да попитат децата първо и да уважават и приемат тяхното „НЕ“, ако го изкажат? Непременно започнете с това съвсем скоро и най-вече първо самите вие.

Не казвам, че трябва да питате всеки път дали може да го целунете, дори когато детето е легнало в скута ви и така или иначе се наслаждава на прегръдките ви, но колкото по-често го правите, особено когато детето се занимава с нещо друго в момента , толкова по добре. Питате се дали това е необходимо или ви се струва дори странно и преувеличено? Нека ви разкажа за тъмната страна на безразборното нарушаване на личната телесна сфера.

Ние често забравяме, че дори нашите собствени родители и близки роднини за децата ни не са толкова близки, ако не живеем постоянно в тесен контакт с тях. В нашия случай, дъщеря ни вижда бабите и дядовците си 3 до 4 пъти в годината. Съвсем нормално е децата да не са готови на големи любвеобилности и да ги отказват. Това е много важна способност, която трябва да ги защитава в опасни ситуации, в които за съжаление могат да попаднат в живота си. Да, става въпрос за превенция срещу нежелан физически или вербален контакт и прекрачване на граници от страна на непознати ,и в най-лошия случай дори от сексуална злоупотреба.

Какво казват хората най-често, когато детето откаже физически контакт – „Тогава съм ти сърдит!“ или „О, аз сега ще плача.“ Това за съжаление е възможно най- лошата и грешна реакция. Тя е манипулация, която инструментализира стремежа на детето да бъде любезно, да се харесва на хората и да бъде обичано. Тя нарушава инстинкта му за самосъхранение. Резултът от това е, че в опасна ситуация детето няма смелостта да каже ясно „НЕ“ и да защити границите си, защото е видяло, че с това наранява хората и предизвиква негативни реакции на обида и тъга.

Ако искате да защитите детето си, помогнете му при неговата самозащита. Заговаряйте хората, когато виждате, че прекрачват неговата граница. Така детето знае, че всеки трябва да уважава неговото НЕ и може да реагира по-самоуверено и адекватно в ситуация в която хората не идват с добри намерения. На близките си разяснете, колко е важно и, че не е невъзпитано или обидно, а уместна и важна реакция от страна на детето, да позволява близост по своя преценка.

Темата не се изчерпва само с това да внимавате за действията и реакциите на другите. Тя е важна и опира и до, за нас на пръв поглед, съвсем банални дейности. Памперси не трябва да се сменят насила и от всеки. Зъби също не се мият със сила и заплахи. Дори нос не трябва да се бърше без коментар и изрична готовност от страна на дедето. И това съвсем не е толкова трудно и невъзможно колкото може би ви изглежда на пръв поглед. За това, как можете практично да го приложите в ежедневието, ще пиша подробно в друга статия.

It's only fair to share...Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.