Невъзпитанието. Или защо все повече хора осъзнават, че възпитанието е коварно.

Днес искам да наблегна малко повече на нещо, което е спорно да се определи само като концепция, философия, движение, разбиране, отношение, камо ли като метод .

„Невъзпитанието“ или „unerzogen“, както е познато в немскоезичните страни, и трудно преводимо на английски, поради липсата на конкретно еквивалентно понятие за възпитание, обединява хората около идеята, че възпитанието всъщност е форма на насилие, негативна практика.

Текстът синтезира и препредава информация от различни източници и цели на първо място да информира. Разбира се, първо съм го припознавала като логично и полезно. „Невъзпитанието“ не е нещо ново или модерно – има поне 12 години история зад себе си, едноименно списание, дейна общност, доста блогове и групи във фейсбук, в които приема почти се равнява на кандидатстване в престижен американски колеж . Но какво всъщност е „невъзпитанието“?

За да стане по-ясно, нека първо цитирам какво едни от основателите и моторите на движението разбират под възпитание, а именно: „Планувани (преднамерени) и целенасочени действия за формиране на (често млади) хора. Възпитанието не се случва „съвсем естествено“ във всяка форма на общуването, а само когато някой се извиси над другия, за да може да го придвижи в някаква посока смятайки, че има това право. Възпитателите налагат своята представа за това какъв възпитаваният трабва да бъде или как да се развива. Възпитанието цели да променя хората. Определено държане на индивида се счита за „негативно“ и се подтиска, докато „позитивното“ се поощрява.“

От мен по-просто обобщение – някой е на мнение, че е по-способен, по-опитен, по-правилен и в правото си, да налага своя начин, желания или гледна точка на друг. Когато се замислих за това, пътищата ми се преплетоха с движението на „невъзпитаните“.

Никола от блога „Физиката на връзките“ пише следното: „Невъзпитанието е понятие, което описва хората в едно движение, които искат да се откажат от възпитанието на деца[…] От осъзнаването, че възпитанието е коварно, защото манифестира злоупотребата с надмощие и подкопава равноправието, те стигат до извода, че не искат да го практикуват в ежедневието си. Защото смятат, че равноправието е супер, защото намират, че и децата са хора, защото не са на мнение че правата са валидни чак от 18 годишна възраст и т.н. Разбирането, че възпитанието е коварно, произлиза по мое мнение от домислена хуманистична настройка към света, която взима под внимание, че хората на всяка възраст са хора. И, че те имат права, които не могат де се ограничават и нарушават, особено от хората, от които сме/са завсими […] От тук произлиза особената отговорност на имащите надмощие – на родителите. […]Това се свързва с дълбокото убеждение, че хората заслужават да се отнасяме честно и равноправно с тях. Всички. Невъзпитаните прилагат това убеждение и върху децата и изтъкват, че възпитанието не е равноправно и не искат да го практикуват.“

Толкова по теорията за „невъзпитанието“. Как това изглежда на практика? Сложно. То е преди всичко процес – на знание, наблюдение, размисъл, опит, конфликти и често съмнение. Не е метод или готова програма в 10 стъпки, която прилагаме, за да постигнем определен резултат. Най-малкото това би било в пълно противоречие на невъзпитанието. Разбира се не означава, че оставяме децата да се справят сами във всяка ситуация. Но, ако започнем да вземаме решенията заедно с децата, допитваме се до тях и вземаме техните представи и желания сериозно, никога не забравяйки, че нашето мнение не вАжи и е правилно само защото сме мама или на 34, вече сме много близо до невъзпитанието. Останалото е любов, внимание, доверие, добронамереност, толерантност, гъвкавост. Това стига за една здрава връзка и „невъзпитани“, но любезни, разумни, емпатични и уверени деца.

It's only fair to share...Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.