Вълшебството ЕБХ или естествена бебешка хигиена за начинаещи

Всичко започна през далечната 2015 година. Бяхме си у дома с нашето първо бебе. Бях изпълнена с огромно желание да се грижа за детето си със сериозно редуциране на еднократни памперси, мокри кърпички, бебешка козметика и още куп непотребни „задължителни” бебешки истории. Естествена бебешка хигиена беше отговорът не решението.

Имах някаква стратегия как да се случи, но на дневен ред имахме по-съществени задължения, като да се стиковаме с баща му и да влезем в ритъм с Новия човек. През бременността бях споделяла повечето от плановете си за родителските ни стъпки. Съзнателно пропуснах да спомена за естествената бебешка хигиена (ЕБХ). По онова време звучеше все още екзотично, дори езотерично. Редом с многократните пелени, бебеносенето, кърменето след 6-тия месец и …о, ужас…естественото отбиване на кърмаче.

За мое изумление и безкрайна радост всичко се случи спонтанно и съвсем в началото, на едно от първите миения на дупето. Понеже няма по-сложно физическо усилие от това да миеш бебешко дупе на чешма, хем да го държиш здраво, хем да не стискаш, хем да имаш свободна ръка, ходехме групово. Таткото с такова спокойствие и увереност каза: „Хайде, тате, пиш-пиш”, а детето така изпълнително се изака, че не знам дали това не беше първият вълшебен миг за мен, като щастлива майка.

В еуфория разказах как години преди да забременея съм попаднала на сайта www.bezpeleni.info

Бях се подготвила теоретично много добре. Бях си подплатила всяко едно желание с многостранни варианти за развитие. И най-важното, ЗНАЕХ че това е единственото правилно решение, това беше нормата.

За да не досадя твърде много ще споделя в краткост как се разви при нас, а
подробностите ще ги опиша по-късно.

С Халата имахме цялото време на света, и цялото търпение. Второто е особено важно, с първото е въпрос на приоритети. Изключително кърмене (което в случая означаваше денонощно закачен), съвместно спане, привързано родителство и откликване на нуждите. С всички тези „несъвместими”, „порочни” и „вредни” практики, Човекът се изхождаше само в будно състояние. Нощем, ако имаше нужда от тоалетна, се събуждаше, изхождаше се и заспиваше „като бебе”. Винаги съм недоумявала как издържат децата с еднократни пелени, приучени да пикаят в гащите си. Това е противоестествено. Води и до проблеми с изхождането, не рядко и с гениталиите им. В последствие помогнах на не едно детенце да се успокои с простичкото лекарство ЕБХ. Защото , да си признаем, легналата позиция не е най-подходящата за изхождане (както и за раждане, но това е твърде тежка тема). Имали сме нощи с неразположения, които изчезват като с магическа пръчица след  изакване. Не е ли велико!

И с това развитие в нашето семейство, на 4 месеца синът ни обу за пръв път памучни боксерки. Все още времето навън беше студено и прекарвахме активното му време у дома, за да може спокойно да се движи и играе върху спалнята. Постилах подложки от пресован памук, непромокаеми, и се наслаждавах на съвършенството на природата. Ползвахме многократни пелени (МП) и удобни за естествена бебешка хигиена (ЕБХ) дрехи. До трети месец имаше нужда на всеки 30-40 минути, след 3тия някак изведнъж времето се увеличи на 2-3 часа. Честно да си кажа беше голяма радост за мен да знам, че откликвам на най-естествените потребности на детето. А за баща му дори ми е трудно си представя. Знаете, че женското тяло и психика се подготвят цял живот за майчинството, и пак, имаме нужда от адаптация към новата роля след раждането. Докато при мъжете е още по-трудно. Особено имайки предвид разбиранията по нашите географски ширини.

Та този мъж, който ни най-малко нямаше време да се усети татко през бременността, успяваше да комуникира с отрочето си в съвсем невръстна възраст!  Защото ЕБХ не е тоалетна хигиена, ЕБХ е нещо много по-сериозно, това е общуване, това е първото нарочно общуване на новородените.

Когато човек се роди, все още е несъзнателно същество. Всичко случващо се с и около децата е на ниво инстинкт, първични нужди. Съвсем физиологично това е така поне до първата година. Макар децата да ни чуват и да повтарят действия, те са повече в графа „рефлекси”, отколкото съзнателни и научени. Нашата работа на възрастни е да им помогнем да излязат от състоянието си на животинчета, а не ние да се превърнем в такива и да им гукаме и бръмчим. Децата искат да израстнат и за тях са сериозни опити всички онези сладки плезения и заигравки. Но целта е да бъдат като нас, да се движат, да говорят, да разсъждават като зрял индивид.

Та, това малко човече, на 4 месеца умееше да общува с хората около него. И не, не е защото е по-специлно. А защото имаше кой да го чуе, и той го знаеше. За нас това пък беше много лесен критерий кой възрастен може да се грижи за него. Разбира се, бабите бързо започнаха да следят за признаците и се чувстваха горди, когато ги разпознаят. Наградата им беше онази беззъба усмивка, която топи ледове. А дядовците така бързо влязоха в ролята на спътник за нуждите на внука си, че дори не се коментираше.

В следващи публикации ще разкажа няколко впечатляващи истории , в които ЕБХ ни спасяваше.

И така. Много рано многократните пелени бяха само при излизане или пътуване. Лятото останаха само при път. На следващата зима избрахме да не се напрягаме и да ползваме МП извън дома, освен това имахме и пътешествие със самолет, втора бременност, нови предизвикателства. Халата беше на 1 година, когато започна неговата втора зима и възстановихме ползването на МП, а ЕБХ имаше застой. Както вече споделих, бях се подготвила много добре и това „връщане назад” беше предвидено. Макар колкото и да знаеш, различно е да го изживееш.

Имахме наистина объркващи дни, когато отказът от предварително изхождане ни разгневяваше с баща му. Имахме периоди, в които случването на ЕБХ беше единственото, което ни даваше информация как се чувства Човекът, след като стана батко. Приемането на естествена бебешка хигиена в семейството ни беше нашето универсално лекарство. Изпускането имаше периоди на зачестяване и на изчезване. Бих обобщила грубо, че при него след вората година бяха предимно от концентриране върху друга дейност. Преди втората бяха основно от заявяване на себе си.

С второто дете, разбира се, всичко беше различно. ЕБХ започна от ден първи, всички близки знаеха какво да очакват. Детето обаче до след годинка си пишкаше и насън 😉 Аз пък нямах никакво желание да скачам на всеки знак и затова въведох преходни многократни гащи. Не ползвахме обикновени, а такива със специален непропускащ слой. Карахме го доста лежарно. Бяхме приели, че мокрите дрехи са част от бебшкия период. На година и половина реши да тръгне на градина с батко си (буквално сам се обади на учителката си да й поплаче, че му се ходи) и след 2 седмици там, вече беше голям : )  сам се събуваше и сядаше на гърнето. Така рязко и неочаквано, с второто дете всичко се случи особено бързо и ненасочвано.

През периода на лутане и търсене кое изпускане е нормално, кое е проблем, кога да се притеснявам, кога да подминавам, голяма емоционална подкрепа получавах от фейсбук групата Естествена бебешка хигиена. А защо се случва този застой при първото дете, ще опитам да обясня в отделен материал, където да споделя и малко професионални знания, освен личния си опит.

 

 

It's only fair to share...Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.